Сирни Заговезни е! Спазват се строги обичаи и се иска прошка
На 26 февруари 2023 година означаваме празника Сирни заговезни, именуван още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Този празник постоянно се празнува 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни стартират великденските пости.
По традиция на този празник младите фамилии отиват на посетители на своите родители, кръстници, по-възрастни родственици, както и при кумовете. Младите желаят амнистия на по-възрастните с думата „ Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо... “, а те им дават отговор – „ Простено да ти е, и от мен, и от Бога. " или „ Просто да ти е, Господ да прости. “
На Сирни заговезни желаеме амнистия от всички наши близки и другари, на които се извиняваме за провиненията през годината, в случай че сме ги обидили или пренебрегнали в даден миг. По традиция амнистия не си желаят единствено съпрузите, тъй като се знае, че на другия ден може отново да се скарат.
Вечерята
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На вечерната софра се поставят риба, масло, яйца, мляко, сирене, всевъзможни млечни артикули, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.
Обичаят „ Хамкане с халва “
Един от най-обичаните ритуали – обичаят „ амкане “ или „ хамкане “ се прави точно след вечеря. След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве.
След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически генезис. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те правят редица обреди за благодат и прогонване на злите сили. Кукерството е езически бит, един от дребното самобитни и непокътнати по нашите земи през вековете.
Пречистващата мощ на огъня
В неделя се палят огньове (клади) и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни.
Затова празникът се назовава и Поклади. В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва злото от къщата.
Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите.
Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
По традиция на този празник младите фамилии отиват на посетители на своите родители, кръстници, по-възрастни родственици, както и при кумовете. Младите желаят амнистия на по-възрастните с думата „ Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо... “, а те им дават отговор – „ Простено да ти е, и от мен, и от Бога. " или „ Просто да ти е, Господ да прости. “
На Сирни заговезни желаеме амнистия от всички наши близки и другари, на които се извиняваме за провиненията през годината, в случай че сме ги обидили или пренебрегнали в даден миг. По традиция амнистия не си желаят единствено съпрузите, тъй като се знае, че на другия ден може отново да се скарат.
Вечерята
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На вечерната софра се поставят риба, масло, яйца, мляко, сирене, всевъзможни млечни артикули, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.
Обичаят „ Хамкане с халва “
Един от най-обичаните ритуали – обичаят „ амкане “ или „ хамкане “ се прави точно след вечеря. След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве.
След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически генезис. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те правят редица обреди за благодат и прогонване на злите сили. Кукерството е езически бит, един от дребното самобитни и непокътнати по нашите земи през вековете.
Пречистващата мощ на огъня
В неделя се палят огньове (клади) и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни.
Затова празникът се назовава и Поклади. В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва злото от къщата.
Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите.
Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ